В България правителството подаде оставка след масови антикорупционни протести

В цяла България вчера десетки хиляди души излязоха на протести, за да поискат оставката на управляващото дясноцентристко правителство заради мащабни обвинения в корупция. Ден след тези демонстрации беше съобщено, че министър-председателят Росен Желязков е подал оставка.

В четвъртък, по време на извънредно заседание на Народното събрание, Желязков обяви оставката на своя кабинет, като заяви:
„Чуваме гласа на гражданите и трябва да се вслушаме в техните искания. Хора от всички възрасти – млади и възрастни – призоваха за оставка. Тази гражданска позиция трябва да бъде насърчавана.“

Той добави още:
„Но сега пред нас стои друго предизвикателство: протестите трябва да покажат и какъв профил трябва да има следващото правителство оттук нататък.“

Над 100 хиляди протестиращи по улиците

В сряда вечерта в столицата София голямо множество се събра на централния площад, където се намират сградите на парламента, правителството и президентството. Протестиращите прожектираха с лазери върху сградата на парламента надписи като „Оставка“, „Мафията вън“ и „За честни избори

Според оценки на медиите, базирани на кадри от дронове, броят на протестиращите е надхвърлил 100 хиляди, а някои източници съобщават, че в София са се събрали близо 150 хиляди души.

В протестите се включиха и студенти от софийските университети. Организаторите заявиха, че участието е надминало и демонстрациите от миналата седмица, които събраха повече от 50 хиляди души.

Протести бяха организирани и в повече от 25 големи града в страната. Сред тях бяха Пловдив, Варна, Велико Търново и Разград.

В Пловдив няколко хиляди души се събраха на площад „Съединение“, размахвайки големи български знамена и носейки антиправителствени плакати.

В Бургас около 10 хиляди души се събраха пред сградата на общината, като представиха своите искания чрез скечове и видеа, прожектирани на голям екран.

Българи в чужбина също организираха солидарни протести в сряда в Брюксел, Лондон, Берлин, Виена, Цюрих и Ню Йорк.

Сред исканията на протестиращите са оставката на правителството, както и по-добри условия за живот и труд.

Демонстрациите последваха общественото недоволство, предизвикано от бюджетното предложение на правителството за 2026 г., представено миналата седмица. Проектът предвиждаше по-високи данъци, увеличени осигурителни вноски и ръст на разходите.

След силния обществен натиск правителството оттегли спорния бюджетен проект.

Сред исканията на демонстрантите отново са оставката на кабинета и по-добри условия за живот и труд. Напрежението ескалира именно заради бюджетния проект за 2026 г., който правителството беше принудено да оттегли след масови реакции срещу увеличаването на данъците и социалните осигуровки.

Расте гневът срещу олигарха Пеевски

В центъра на протестите е депутатът и олигарх Делян Пеевски, който оказва външна подкрепа на правителството чрез Движението за права и свободи (ДПС).

Организацията „Репортери без граници“ (RSF) още през 2018 г. определи Пеевски като „въплъщение на корупцията и сътрудничеството между медии, политика и олигарси“.

През 2021 г. Министерството на финансите на САЩ включи Пеевски в санкционния списък по Глобалния закон „Магнитски“ заради корупция, като заяви, че той се е предпазвал от контрол чрез търговия с влияние и подкупи и е установил контрол върху ключови институции в българското общество.

Великобритания също наложи санкции срещу Пеевски през 2023 г.

Опозиционни кръгове твърдят, че Делян Пеевски оформя правителствената политика в съответствие с олигархични интереси.

Според критиците, Пеевски влияе върху състава и действията на кабинета, насочвайки ги в полза на олигархичните интереси. Въпреки че Движението за права и свободи (ДПС) не участва официално в управляващата коалиция, неговата парламентарна подкрепа е от решаващо значение за правителството. Това, по думите на опонентите, засилва твърденията, че Пеевски разполага с възможност „де факто да контролира всички процеси на вземане на решения“ в страната.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е заемал поста министър-председател три пъти от 2009 г. насам. През 2013 г. той подаде оставка след масови протести, предизвикани от високите цени на енергията и корупцията, а през периода 2020–2021 г. неговото правителство отново падна на фона на антикорупционни демонстрации.

Макар ДПС да не е официална част от коалицията, гласовете ѝ в парламента са ключови за оцеляването на правителството. Протестиращите, които настояват за оставката на Пеевски, твърдят, че тази ситуация му дава възможност фактически да контролира всички процеси на вземане на решения в държавата.

Организаторите на протестите показаха символични обекти, сред които голям жълт фотьойл с надпис „Диван, диван“, с който направиха препратка към Делян Пеевски.

Изразът се основава на словесна игра, насочена към депутата от неговата партия Байрам Байрам (на български думата „диван“ означава „фотьойл“). Протестиращите отправиха и призив към лидера на ИТН Слави Трифонов да оттегли подкрепата си за правителството.

Напрежение и арести

Макар протестите като цяло да преминаха мирно, в София бяха задържани 57 души. Полицията съобщи, че агресивните младежи, арестувани пред централата на ДПС (Движението за права и свободи), са били „провокатори“, а не реални участници в демонстрациите. По данни на органите на реда у един от задържаните са открити 10 000 лева (5 100 евро), а у друг – около 1 500 евро.

Директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи Любомир Николов потвърди, че агресивни младежи са били задържани пред централата на ДПС.

Опозиционният алианс „Продължаваме промяната – Демократична България“ внесе в сряда вот на недоверие срещу правителството. Росен Желязков обаче подаде оставка непосредствено преди гласуването, с което преждевременно сложи край на процедурата.

България ще започне да използва еврото вместо националната валута лев от 1 януари, като по този начин ще стане 21-ият член на Еврозоната.

Проучване, възложено през юни от Министерството на финансите на България, показа, че 46,8% от населението се противопоставя на преминаването към еврото, докато 46,5% подкрепят въвеждането на единната европейска валута.